"24 часа" в мейла ти.
Разберете големите новини от последното денонощие накуп
По-важното от избора на председател обаче е да не позволим на конгреса да се изпокараме, изключваме и делим, защото няма накъде, казва зам.-шефът на парламентарната група на БСП
- Г-н Добрев, правим това интервю на 4 февруари - деня, в който през 1997 г. баща ви Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата. Близо 3 десетилетия по-късно България научи ли си уроците, има ли други такива примери в политиката ни?
- 4 февруари 1997 г. ще остане в българската история като ден - символ на съгласието и разума в българската политика. Дата, която всички политически лидери - настоящи и бъдещи, трябва да помнят като начин, по който националните интереси се поставят над партийните. За БСП, наследник на БКП, в началото на прехода важеше принципът - тая власт с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем, и въпреки всичко имаше доблест и трезва оценка на ситуацията към този момент.
За съжаление, днес на властта се гледа по-скоро като на инструмент за разчистване на политически сметки, а не за нещо градивно или с мислене извън 4-те години мандат.
- Защо в парламента виждаме все повече ожесточаване, цинични лични нападки, дори бой, но споровете по политики са все по-малко?
- Той е представителна извадка на българското общество. Наблюдаваме едно изхабяване на традиционните системни партии. Липсват послания, липсват нови идеи и програми. Да не говорим за идейна идентичност и сериозни реформи. И най-големият проблем е, че обществото свикна с тази безидейност и беше обзето от апатия, която изиграва всъщност основна роля през последните години политическа криза.
Апатията и безидейността помогнаха да се нароят нови политически шоу звезди с мечове, с величествена походка, които смесиха начина, по който събират лайкове, с начина, по който събират гласове в урните. НС се превърна в онлайн студио и затова стигаме до крайности. Мога да ви уверя, че в момента, в който спрат камерите, актьорите губят интерес и нямат никакво желание да участват в истински политически процес.
- Преди 3 години на този ден емоционално написахте във фейсбук: “Днес нямаме дори 25 народни представители и връщаме мандатите като празни бутилки в магазина. Единствената мечта на шепата посредствени началници, останали на “Позитано”, е някой да ги хареса и покани във властта. Докато те чакат, партията ни се топи като пролетен сняг.” Днес БСП излиза от властта, но продължава да се топи като пролетен сняг. Социолозите ви слагат на ръба за влизане в парламента... Защо, къде грешите?
- Този въпрос е достоен за курсова работа по политически науки. Затова краткият отговор е - след дълги години опозиция, канонада от предсрочни избори и политическо безвремие БСП влезе в правител
Разберете големите новини от последното денонощие накуп
По-важното от избора на председател обаче е да не позволим на конгреса да се изпокараме, изключваме и делим, защото няма накъде, казва зам.-шефът на парламентарната група на БСП
- Г-н Добрев, правим това интервю на 4 февруари - деня, в който през 1997 г. баща ви Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата. Близо 3 десетилетия по-късно България научи ли си уроците, има ли други такива примери в политиката ни?
- 4 февруари 1997 г. ще остане в българската история като ден - символ на съгласието и разума в българската политика. Дата, която всички политически лидери - настоящи и бъдещи, трябва да помнят като начин, по който националните интереси се поставят над партийните. За БСП, наследник на БКП, в началото на прехода важеше принципът - тая власт с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем, и въпреки всичко имаше доблест и трезва оценка на ситуацията към този момент.
За съжаление, днес на властта се гледа по-скоро като на инструмент за разчистване на политически сметки, а не за нещо градивно или с мислене извън 4-те години мандат.
- Защо в парламента виждаме все повече ожесточаване, цинични лични нападки, дори бой, но споровете по политики са все по-малко?
- Той е представителна извадка на българското общество. Наблюдаваме едно изхабяване на традиционните системни партии. Липсват послания, липсват нови идеи и програми. Да не говорим за идейна идентичност и сериозни реформи. И най-големият проблем е, че обществото свикна с тази безидейност и беше обзето от апатия, която изиграва всъщност основна роля през последните години политическа криза.
Апатията и безидейността помогнаха да се нароят нови политически шоу звезди с мечове, с величествена походка, които смесиха начина, по който събират лайкове, с начина, по който събират гласове в урните. НС се превърна в онлайн студио и затова стигаме до крайности. Мога да ви уверя, че в момента, в който спрат камерите, актьорите губят интерес и нямат никакво желание да участват в истински политически процес.
- Преди 3 години на този ден емоционално написахте във фейсбук: “Днес нямаме дори 25 народни представители и връщаме мандатите като празни бутилки в магазина. Единствената мечта на шепата посредствени началници, останали на “Позитано”, е някой да ги хареса и покани във властта. Докато те чакат, партията ни се топи като пролетен сняг.” Днес БСП излиза от властта, но продължава да се топи като пролетен сняг. Социолозите ви слагат на ръба за влизане в парламента... Защо, къде грешите?
- Този въпрос е достоен за курсова работа по политически науки. Затова краткият отговор е - след дълги години опозиция, канонада от предсрочни избори и политическо безвремие БСП влезе в правител