Отново публикувам нещо старо. Повод е поредният изблик на една несекваща дискусия по тема, която дъвчем около 35 години с идеологическо настървение, без особено уважение към фактите.
Не си въобразявам, че ще парирам неизбежните първосигнални реакции на хора с патологичен антикомунизъм, а игнорантите така или иначе няма да четат. Искам обаче да дам възможност на онези, които все пак са склонни да се запознаят с различна от тяхната истина, да помислят преди да ретранслират безпросветни клишета.
„…Никак не приемам политическата разправа от всякакъв вид и произход, но да видим фактите, пък всеки сам да прецени…
– Още в началото на Втората световна война държавите от антихитлеристката коалиция започват да разсъждават върху въпроса за наказване на виновниците. Държавният секретар на САЩ Кордел Хъл дори пледира за незабавно обесване на лицата, виновни за тази война и ненужността на съдебен процес, в който обвиняемите ще имат и право на защита.
– На 30 октомври 1943 г., Декларацията за отговорността на хитлеристите за извършените зверства, подписана от Сталин, Рузвелт и Чърчил, налага друга гледна точка – предаване навоеннопрестъпниците в ръцете на правосъдието.
– Впоследствие съюзниците подписват Споразумение за съдебно дирене и наказване на главните военни престъпници, приемат Устав на Международния военен трибунал и регламент за работата му.
– Особено настоятелен да бъдат осъдени отговорните за присъединяване към Тристранния пакт е Чърчил. На Кримската конференция, «тримата големи» се съгласяват, че за тази цел трябва да бъдат формирани политически съдилища.
– На 20 декември 1945 г. Контролният съвет на победителките утвърждава Закон № 10 за наказване на лицата, виновни за военни престъпления, престъпления против мира и против хуманността, извън кръга на главните военни престъпници.
Действия в изпълнение на приетите решения в Европа:
– СССР, Великобритания, САЩ и Франция учредяват специален Межждународен военен трибунал (Нюрнбергски съд), за съдене на военни престъпници на фашистка Германия за престъпления против човечеството. Подсъдими са 24 военнопрестъпници, на смърт са осъдени 14 (11 са обесени, Лай се обесва сам, Гьоринг поглъща отрова, а Айхман е хванат от „Мосад” през 1960 г. в Аржентина и обесен в Израел през 1962 г.). Наред с това, Нюрнбергският военен трибунал обявява за престъпни и цели организации: ръководния състав на Националсоциалистическата партия (около 600 000 души); Гестапо и СД (не се посочва числеността им); СС (близо 580 000). Т.е. присъдата в Нюрнберг засяга непосредствено повече от един милион лица, които получават наказания от други съдилища.
– В самата Германия, непосредствено след завършването на войната, пред американски военни съдилища (Нюрнберг, Дахау, Дармщат, Лудвигсбург
Не си въобразявам, че ще парирам неизбежните първосигнални реакции на хора с патологичен антикомунизъм, а игнорантите така или иначе няма да четат. Искам обаче да дам възможност на онези, които все пак са склонни да се запознаят с различна от тяхната истина, да помислят преди да ретранслират безпросветни клишета.
„…Никак не приемам политическата разправа от всякакъв вид и произход, но да видим фактите, пък всеки сам да прецени…
– Още в началото на Втората световна война държавите от антихитлеристката коалиция започват да разсъждават върху въпроса за наказване на виновниците. Държавният секретар на САЩ Кордел Хъл дори пледира за незабавно обесване на лицата, виновни за тази война и ненужността на съдебен процес, в който обвиняемите ще имат и право на защита.
– На 30 октомври 1943 г., Декларацията за отговорността на хитлеристите за извършените зверства, подписана от Сталин, Рузвелт и Чърчил, налага друга гледна точка – предаване навоеннопрестъпниците в ръцете на правосъдието.
– Впоследствие съюзниците подписват Споразумение за съдебно дирене и наказване на главните военни престъпници, приемат Устав на Международния военен трибунал и регламент за работата му.
– Особено настоятелен да бъдат осъдени отговорните за присъединяване към Тристранния пакт е Чърчил. На Кримската конференция, «тримата големи» се съгласяват, че за тази цел трябва да бъдат формирани политически съдилища.
– На 20 декември 1945 г. Контролният съвет на победителките утвърждава Закон № 10 за наказване на лицата, виновни за военни престъпления, престъпления против мира и против хуманността, извън кръга на главните военни престъпници.
Действия в изпълнение на приетите решения в Европа:
– СССР, Великобритания, САЩ и Франция учредяват специален Межждународен военен трибунал (Нюрнбергски съд), за съдене на военни престъпници на фашистка Германия за престъпления против човечеството. Подсъдими са 24 военнопрестъпници, на смърт са осъдени 14 (11 са обесени, Лай се обесва сам, Гьоринг поглъща отрова, а Айхман е хванат от „Мосад” през 1960 г. в Аржентина и обесен в Израел през 1962 г.). Наред с това, Нюрнбергският военен трибунал обявява за престъпни и цели организации: ръководния състав на Националсоциалистическата партия (около 600 000 души); Гестапо и СД (не се посочва числеността им); СС (близо 580 000). Т.е. присъдата в Нюрнберг засяга непосредствено повече от един милион лица, които получават наказания от други съдилища.
– В самата Германия, непосредствено след завършването на войната, пред американски военни съдилища (Нюрнберг, Дахау, Дармщат, Лудвигсбург