„45 години стигат“ пеехме в 1989 и в 1990, когато се разпадна социалистическата система, СИВ и Варшавския договор. У нас годините бяха 45, тъй като смятахме, че приключване с един строй, дошъл на 09. 09.1944.
Тогава не знаехме точно какво ни чака после, но сляпо вярвахме, че ще станем богати европейци, живеещи в една прекрасна държава на всеобщото благоденствие, каквито към 1989 бяха повечето европейски страни. Не знаехме, че държавите на всеобщото благоденствие, с тяхната кейнсианска система, постепенно ще бъдат завладяни от новата тогава политическа философия, наречена неолиберализъм и благоденствието в тях далеч вече няма да е всеобщо.
Не знаехме, че всичко е по сценарий, писан в Лондон и Вашингтон и послушно изпълнен от Горбачов и хората около него в СССР и в целия социалистически лагер.
Не знаехме, че тръгналата от СССР в 1985 перестройка не е била някакъв съвсем обективно нужен курс към промяна на системата, а по-скоро програмирана и курирана от запада мярка, целяща унищожение на основния идеологически и икономически враг, в лицето на източния блок и прилапване на богатствата му в предварително писан “преход”, в който главните функционери на социалистическите режими трябваше да станат главните капиталисти на новите неолиберални такива.
Разбира се, този процес беше умело прикрит зад основната мантра “слагаме край на студената война“. Така или иначе, перестройката съсипа цяла система, половин Европа и половината свят.
Западът постепенно “прилапа” източна Европа и се опита да прилапа и Русия. Останалата част от историята я знаем…
По някаква ирония на историята, както вървят нещата, тези дни отново е редно да подхванем рефрена „45 години стигат”!
Толкова време – от 1980 до 2025 просъществува глобалния неолиберализъм като основна глобална сила.
Неолиберализмът стана управляващ фактор с идването на власт на Маргарет Тачър в обединеното кралство в 1979 г., ис избирането на Роналд Рейгън за президент на САЩ 1980-а. „Рейгъномиката“ и „Тачъризмът“, които по същност са чисто неолиберални икономически програми, започнаха да властват над целия западен свят. Основна идея на неолибералите е – Богатите е по-добре да станат още по- богати, а бедните да са си бедни с очакването, че облагите, с които се ползват богатите, в даден момент ще се „процедят“ и към по-бедните слоеве на обществото. Поддръжниците на ниски данъци за богатите твърдят, че ако бъде приложена тяхната политика, рано или късно положението за всички ще се подобри. Както се вижда – били е лъжа.
Последва Програмата за неолиберална глобализация. Неолибералното настъпление беше водено от правителствата на САЩ и Великобритания, плюс двете главни междуправителствени организации – Международният Валутен Фонд и Световната Банка, които заедно създадоха
Тогава не знаехме точно какво ни чака после, но сляпо вярвахме, че ще станем богати европейци, живеещи в една прекрасна държава на всеобщото благоденствие, каквито към 1989 бяха повечето европейски страни. Не знаехме, че държавите на всеобщото благоденствие, с тяхната кейнсианска система, постепенно ще бъдат завладяни от новата тогава политическа философия, наречена неолиберализъм и благоденствието в тях далеч вече няма да е всеобщо.
Не знаехме, че всичко е по сценарий, писан в Лондон и Вашингтон и послушно изпълнен от Горбачов и хората около него в СССР и в целия социалистически лагер.
Не знаехме, че тръгналата от СССР в 1985 перестройка не е била някакъв съвсем обективно нужен курс към промяна на системата, а по-скоро програмирана и курирана от запада мярка, целяща унищожение на основния идеологически и икономически враг, в лицето на източния блок и прилапване на богатствата му в предварително писан “преход”, в който главните функционери на социалистическите режими трябваше да станат главните капиталисти на новите неолиберални такива.
Разбира се, този процес беше умело прикрит зад основната мантра “слагаме край на студената война“. Така или иначе, перестройката съсипа цяла система, половин Европа и половината свят.
Западът постепенно “прилапа” източна Европа и се опита да прилапа и Русия. Останалата част от историята я знаем…
По някаква ирония на историята, както вървят нещата, тези дни отново е редно да подхванем рефрена „45 години стигат”!
Толкова време – от 1980 до 2025 просъществува глобалния неолиберализъм като основна глобална сила.
Неолиберализмът стана управляващ фактор с идването на власт на Маргарет Тачър в обединеното кралство в 1979 г., ис избирането на Роналд Рейгън за президент на САЩ 1980-а. „Рейгъномиката“ и „Тачъризмът“, които по същност са чисто неолиберални икономически програми, започнаха да властват над целия западен свят. Основна идея на неолибералите е – Богатите е по-добре да станат още по- богати, а бедните да са си бедни с очакването, че облагите, с които се ползват богатите, в даден момент ще се „процедят“ и към по-бедните слоеве на обществото. Поддръжниците на ниски данъци за богатите твърдят, че ако бъде приложена тяхната политика, рано или късно положението за всички ще се подобри. Както се вижда – били е лъжа.
Последва Програмата за неолиберална глобализация. Неолибералното настъпление беше водено от правителствата на САЩ и Великобритания, плюс двете главни междуправителствени организации – Международният Валутен Фонд и Световната Банка, които заедно създадоха