В статията си „Ще осъзнае ли БСП, че е извършила контрареволюция и реставрация на капитализма?“ Панко Анчев прави безпощаден анализ на контрареволюцията, която БСП извърши в себе си и в държавата, като стана не само идеолог, но и съучастник в реставрацията на капитализма у нас. Исторически коректно е да отбележим, че контрареволюцията у нас беше звено в разпада на социалистическата система в целия свят и едва ли комунистическата партията и България биха могли да останат незасегнати от него. В статията, за която говорим, става дума за „нашия принос“ в тези разрушителни процеси. Към нея би могло да се добави още нещо, което направи процеса тъй бърз.
Когато разсъждаваме за причините за краха на социалистическата система, може би най-точна ще се окаже причината, посочена от Ленин още в първите години, когато започва изграждането на системата. Той предупреждава, че в края на краищата социализмът ще се докаже на полето на съревнованието с икономиката на капитализма. Защо и как, не е предмет на моите разсъждения , но социализмът изгуби надпреварата в икономиката, в производството. Но крахът на социализма у нас беше подготвен и от други, съвсем не икономически причини.
В Библията има такива думи: В началото бе словото! Словото беше и в началото на нашето социалистическо летоброене. И какви красиви слова: Свобода, Братство, Равенство! Комунистическата партия през 1944 – 1950 г., а и доста години след това, искрено вярваше в тези думи. И народът повярва на партията, която ги изрече.
На своя Х|V конгрес БКП се преименува на БСП и прие и узакони като нещо нормално и като градивна сила капитализма, който срамежливо назова „пазарно икономика“ и неизбежното социалното неравенство, което той поражда. А БКП / БСП/ беше създадена като марксистка партия и дълги години водеше борба на живот и смърт срещу тази „нормалност и справедливост“. Защото социалното неравенство е породено не от различния принос на хората за развитието и благоденствието на обществото , а от тяхната безчовечна експлоатация от тези, които притежават капитала и средствата за производство.
Думите “другарство”, ”равенство” бяха вътрешно присъщи на духа на комунистическата партия. Струва ми се, че в годините на нелегалната борба без ревностното придържане към тези норми нито самата партия, а още по-малко борбата, биха били възможни. Защото няма друго място и друго време, където да сме по-равни и по-дружни от времето на смъртна борба. Но когато тази смъртна схватка започна да се отдалечава във времето, комунистите започнаха да стават все по-различни, а значи и по-неравни. Когато един комунист заемеше по-висок пост в партийната или държавната машина, той получаваше повече права макар, че в партийния устав няма и намек за подобно нещо. Правата оба
Когато разсъждаваме за причините за краха на социалистическата система, може би най-точна ще се окаже причината, посочена от Ленин още в първите години, когато започва изграждането на системата. Той предупреждава, че в края на краищата социализмът ще се докаже на полето на съревнованието с икономиката на капитализма. Защо и как, не е предмет на моите разсъждения , но социализмът изгуби надпреварата в икономиката, в производството. Но крахът на социализма у нас беше подготвен и от други, съвсем не икономически причини.
В Библията има такива думи: В началото бе словото! Словото беше и в началото на нашето социалистическо летоброене. И какви красиви слова: Свобода, Братство, Равенство! Комунистическата партия през 1944 – 1950 г., а и доста години след това, искрено вярваше в тези думи. И народът повярва на партията, която ги изрече.
На своя Х|V конгрес БКП се преименува на БСП и прие и узакони като нещо нормално и като градивна сила капитализма, който срамежливо назова „пазарно икономика“ и неизбежното социалното неравенство, което той поражда. А БКП / БСП/ беше създадена като марксистка партия и дълги години водеше борба на живот и смърт срещу тази „нормалност и справедливост“. Защото социалното неравенство е породено не от различния принос на хората за развитието и благоденствието на обществото , а от тяхната безчовечна експлоатация от тези, които притежават капитала и средствата за производство.
Думите “другарство”, ”равенство” бяха вътрешно присъщи на духа на комунистическата партия. Струва ми се, че в годините на нелегалната борба без ревностното придържане към тези норми нито самата партия, а още по-малко борбата, биха били възможни. Защото няма друго място и друго време, където да сме по-равни и по-дружни от времето на смъртна борба. Но когато тази смъртна схватка започна да се отдалечава във времето, комунистите започнаха да стават все по-различни, а значи и по-неравни. Когато един комунист заемеше по-висок пост в партийната или държавната машина, той получаваше повече права макар, че в партийния устав няма и намек за подобно нещо. Правата оба