Коментарът ми е придизвикан от една публикация, възхваляваща позицията на Делян Пеевски: „Пеевски иска истината за Възродителния процес, ДПС развенча комунистическите митове за Народния съд“.
Когато този човек от привилегировано по времето на социализма семейство говори за миналото, добре е първо да се запознае с него или поне малко да почете за събитията. Наименованието на приетата на 30 септември 1944 г. от правителството на ОФ „Наредба-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане България в световната война и за злодеянията, свързани с нея“ говори достатъчно ясно за какво става дума. Освен желанието на новото правителство да покаже на победителите от Антихитлеристката коалиция, че е готово на категорично разграничаване от политиците, направили България съюзник на Третия райх, наредбата-закон цели да се потърси и възмездие за избитите участници в българската съпротива.
Тъй като това очевидно е избегнало от съзнанието на председателя на ДПС–Ново начало, искам да го информирам, че съдените и осъдените от „народния съд“ са виновни за избиването без съд и присъда на стотици партизани и ятаци. А ако от ДПС-Ново начало не се вълнуват от избитите българи, евреи и други, трябва да помислят за българските мюсюлмани, избити от някои от определените сега само като „жертви от Народния съд“. Ето някои от тях:
На 23 септември 1943 г. е убит партизанинът Юсеин Сюлейманов Мутков;
На 16 ноември 1943 г. – ятакът Ахмед Ахмедов Зънтаров;
На 19 декември 1943 г. – ятакът Имав Чинем Вужем;
На 25 януари 1944 г. – ятакът Саул Мехмед Авербух;
На 1 февруари 1944 г. – ятаците Мехмед Фередов Чавдаров, Мехмед Исмаилов Моллаасанов, Мехмедали Мехмедов Моллаасанов и Мехмед Салимов Караасанов;
На 2 февруари 1944 г. – ятаците Ибрахим Салиев Кьолев, Ибрахим Юсиенов Юсменов, Исин Исинов Юсеинов, Юсеин Исинов Юсменов и Мехмед Юсеинов Юсменов;
На 8 февруари 1944 г. – ятакът Мехмед Ахмедов Тилки;
През февруари 1944 г. – ятакът Ахмед Селманов Караасанов;
На 28 април 1944 г. – ятакът Адил Дервишев Салиев;
На 6 май 1944 г. е обесен ятакът Ахмед Мехмедов Татаров;
На празничния 24 май 1944 г. е убит партизанинът Ариф Ибов Дженин;
На 9 юни 1944 г. са убити ятаците Мустафа Ценов Йончев и Юсеин Метов Мусов;
На 10 юни 1944 г. е обесен ятакът Мехмед Хабилов Коноолу и убит ятакът Ембие Мустафов Халилов;
На 15 юни 1944 г. – ятакът Али Ямуров Мехмедов;
На 20 юни 1944 г. – ятакът Мехмед Хасанов Мехмедов.
На 22 юни 1944 г. – ятаците Али Алиев Делемехмедов и Мехмед Хасанов Топалов;
На 26 юни 1944 г. – ятакът Мустафа Алиев Кьоров;
А през август 1944 г. – ятакът Мустафа Мустафов Лютов.
Интересно ми е, когато днес Делян Пеевски обявява, че е „развенчал комунистическите митове за Народния съд“ и се обявява срещу разправата „с различните, непокорните, инакомислещите, достойно защитаващи
Когато този човек от привилегировано по времето на социализма семейство говори за миналото, добре е първо да се запознае с него или поне малко да почете за събитията. Наименованието на приетата на 30 септември 1944 г. от правителството на ОФ „Наредба-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане България в световната война и за злодеянията, свързани с нея“ говори достатъчно ясно за какво става дума. Освен желанието на новото правителство да покаже на победителите от Антихитлеристката коалиция, че е готово на категорично разграничаване от политиците, направили България съюзник на Третия райх, наредбата-закон цели да се потърси и възмездие за избитите участници в българската съпротива.
Тъй като това очевидно е избегнало от съзнанието на председателя на ДПС–Ново начало, искам да го информирам, че съдените и осъдените от „народния съд“ са виновни за избиването без съд и присъда на стотици партизани и ятаци. А ако от ДПС-Ново начало не се вълнуват от избитите българи, евреи и други, трябва да помислят за българските мюсюлмани, избити от някои от определените сега само като „жертви от Народния съд“. Ето някои от тях:
На 23 септември 1943 г. е убит партизанинът Юсеин Сюлейманов Мутков;
На 16 ноември 1943 г. – ятакът Ахмед Ахмедов Зънтаров;
На 19 декември 1943 г. – ятакът Имав Чинем Вужем;
На 25 януари 1944 г. – ятакът Саул Мехмед Авербух;
На 1 февруари 1944 г. – ятаците Мехмед Фередов Чавдаров, Мехмед Исмаилов Моллаасанов, Мехмедали Мехмедов Моллаасанов и Мехмед Салимов Караасанов;
На 2 февруари 1944 г. – ятаците Ибрахим Салиев Кьолев, Ибрахим Юсиенов Юсменов, Исин Исинов Юсеинов, Юсеин Исинов Юсменов и Мехмед Юсеинов Юсменов;
На 8 февруари 1944 г. – ятакът Мехмед Ахмедов Тилки;
През февруари 1944 г. – ятакът Ахмед Селманов Караасанов;
На 28 април 1944 г. – ятакът Адил Дервишев Салиев;
На 6 май 1944 г. е обесен ятакът Ахмед Мехмедов Татаров;
На празничния 24 май 1944 г. е убит партизанинът Ариф Ибов Дженин;
На 9 юни 1944 г. са убити ятаците Мустафа Ценов Йончев и Юсеин Метов Мусов;
На 10 юни 1944 г. е обесен ятакът Мехмед Хабилов Коноолу и убит ятакът Ембие Мустафов Халилов;
На 15 юни 1944 г. – ятакът Али Ямуров Мехмедов;
На 20 юни 1944 г. – ятакът Мехмед Хасанов Мехмедов.
На 22 юни 1944 г. – ятаците Али Алиев Делемехмедов и Мехмед Хасанов Топалов;
На 26 юни 1944 г. – ятакът Мустафа Алиев Кьоров;
А през август 1944 г. – ятакът Мустафа Мустафов Лютов.
Интересно ми е, когато днес Делян Пеевски обявява, че е „развенчал комунистическите митове за Народния съд“ и се обявява срещу разправата „с различните, непокорните, инакомислещите, достойно защитаващи