В ОЧАКВАНЕ НА ПРЕЗИНЕТСКА ПАРТИЯ…
ВАРВАРИТЕ НЯМА ДА ДОЙДАТ…
Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите щели да пристигнат тук.
Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?
Така започва разтърсващото стихотворение на Константинос Кавафис „В очакване на варварите“… Няма оживление в римския сенат – така или иначе варварите ще създават законите. Известните оратори също ги няма наоколо. Така е… Варварите се отегчават от сложни красноречия.
В Елада наричали варварски всички общества, които не са от самата нея и срещу онези, които не говорят гръцки. (Е, през цялата история, ако си бил „другият“, винаги си бил смятан за див, примитивен…).
В Древен Рим римляните са използвали термина срещу неримски общества като германци, келти, гали, иберийци, траки, илирийци, бербери и сармати, които нахлуват в Римската империя, възползвайки се от нейното отслабване, и основават на нейна територия независими държави (кралства).
Краят на стихотворението на К. Кавафис е ироничен:
Защо улиците и площадите се опразват толкова бързо?
Защо всички се прибират разсеяно?
Защото е тъмно, варварите не са пристигнали.
И според пратениците, които се връщат от границата,
няма вече варвари.
Те бяха един вид решение на нашите проблеми.
Заключително многоточие. Какво ще правим сега без варвари?
В това известно стихотворение К. Кавафис спекулира с понятието пристигане (Най-добре този мотив е разработен от Самуел Бекет в пиесата му „В очакване на Годо). Пристигане, което никога не се случва. В последните си години Рим винаги се е опитвал да поддържа политическата и социалната си система жива със страха, че „варварите ще дойдат и ще ни унищожат“… Понякога германците са смятали за варвари всички извън тях… Така те избягвали да се примирят с варварството в себе си. Варварите никога не пристигат в едно спряно време, през което управляващите се стремят да наложат властта си до абсурд. Дават си привилегията на арогантно чакане, на сигурността на превъзходството си над т. нар. от тях нецивилизован свят. Чакането на варварите е признание за собственото им варварство. И тук се забелязва човешкия парадокс, който показва, че сме незащитени, оставени на милостта на идеологическите и пр. елементи. От този ракурс желанието за изграждане на по-справедливо общество е просто наратив за дистопични отклонения; желание, което никога не е било напълно имплементирано и често
ВАРВАРИТЕ НЯМА ДА ДОЙДАТ…
Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите щели да пристигнат тук.
Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?
Така започва разтърсващото стихотворение на Константинос Кавафис „В очакване на варварите“… Няма оживление в римския сенат – така или иначе варварите ще създават законите. Известните оратори също ги няма наоколо. Така е… Варварите се отегчават от сложни красноречия.
В Елада наричали варварски всички общества, които не са от самата нея и срещу онези, които не говорят гръцки. (Е, през цялата история, ако си бил „другият“, винаги си бил смятан за див, примитивен…).
В Древен Рим римляните са използвали термина срещу неримски общества като германци, келти, гали, иберийци, траки, илирийци, бербери и сармати, които нахлуват в Римската империя, възползвайки се от нейното отслабване, и основават на нейна територия независими държави (кралства).
Краят на стихотворението на К. Кавафис е ироничен:
Защо улиците и площадите се опразват толкова бързо?
Защо всички се прибират разсеяно?
Защото е тъмно, варварите не са пристигнали.
И според пратениците, които се връщат от границата,
няма вече варвари.
Те бяха един вид решение на нашите проблеми.
Заключително многоточие. Какво ще правим сега без варвари?
В това известно стихотворение К. Кавафис спекулира с понятието пристигане (Най-добре този мотив е разработен от Самуел Бекет в пиесата му „В очакване на Годо). Пристигане, което никога не се случва. В последните си години Рим винаги се е опитвал да поддържа политическата и социалната си система жива със страха, че „варварите ще дойдат и ще ни унищожат“… Понякога германците са смятали за варвари всички извън тях… Така те избягвали да се примирят с варварството в себе си. Варварите никога не пристигат в едно спряно време, през което управляващите се стремят да наложат властта си до абсурд. Дават си привилегията на арогантно чакане, на сигурността на превъзходството си над т. нар. от тях нецивилизован свят. Чакането на варварите е признание за собственото им варварство. И тук се забелязва човешкия парадокс, който показва, че сме незащитени, оставени на милостта на идеологическите и пр. елементи. От този ракурс желанието за изграждане на по-справедливо общество е просто наратив за дистопични отклонения; желание, което никога не е било напълно имплементирано и често